10 янв. 2021 г., 14:34

За летящите хора 

  Поэзия » Философская
1168 1 2

"За вида на летящите хора" 


Изглеждат ни нематериални, 
за разумът ни ирационални, 
но при среща с тях душата ни бленува, 
поне усещането за летене
от дъното и да изплува. 

Човек спасението си  чрез летене търси, 
но сам съдбата своя към земята приковава. 
Фалшиви норми, ефимерни сласти и угодни само нему тленни страсти, 
задържат го като баласти.

Не всеки може да лети. 
съвестта надолу тегли го, тежи.
А тя опора, есенциално важна е
за вида на летящите хора.

Да, странни са, генома им изглежда някак си  модифициран, 
но среща с тях задава ни въпроса 
дали достойни сме и ний да полетим,  понасяйки със себе си страданията на "Виа Долороса"?


 

© Климентин Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??