"За вида на летящите хора"
Изглеждат ни нематериални,
за разумът ни ирационални,
но при среща с тях душата ни бленува,
поне усещането за летене
от дъното и да изплува.
Човек спасението си чрез летене търси,
но сам съдбата своя към земята приковава.
Фалшиви норми, ефимерни сласти и угодни само нему тленни страсти,
задържат го като баласти.
Не всеки може да лети.
съвестта надолу тегли го, тежи. ...