10 ene 2021, 14:34

За летящите хора 

  Poesía » Filosófica
1169 1 2

"За вида на летящите хора" 


Изглеждат ни нематериални, 
за разумът ни ирационални, 
но при среща с тях душата ни бленува, 
поне усещането за летене
от дъното и да изплува. 

Човек спасението си  чрез летене търси, 
но сам съдбата своя към земята приковава. 
Фалшиви норми, ефимерни сласти и угодни само нему тленни страсти, 
задържат го като баласти.

Не всеки може да лети. 
съвестта надолу тегли го, тежи.
А тя опора, есенциално важна е
за вида на летящите хора.

Да, странни са, генома им изглежда някак си  модифициран, 
но среща с тях задава ни въпроса 
дали достойни сме и ний да полетим,  понасяйки със себе си страданията на "Виа Долороса"?


 

© Климентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??