Най-светлите мечти

не стъпват нивга по земята.

Те реят се с разпуснати коси

над времето отвъд и небесата.

И ти поглеждаш всяка птица белокрила, завистнико, изпращаш я с очи-

че може би мечтата ти е съблазнила, 

че я е галила с пера. И ти горчи.

Дали наистина се срещат

скъпоценният ти свиден блян

с онази рошава кокошка

или пък тромавия пеликан?

Дали ще можеш да я вкусиш,

да вдъхнеш от прозрачния й лъх?

Така си мислиш ти и точиш

настървения сатър.

Зад облаците перушина

вълшебен не лумти пожар.

Провесен над пращящата камина

припява гладния тиган.

Не му е отредено на човека

да вкуси от безплътната мечта.

А птицата окото щом нахрани

ще засити и глада.