Най-светлите мечти
не стъпват нивга по земята.
Те реят се с разпуснати коси
над времето отвъд и небесата.
И ти поглеждаш всяка птица белокрила, завистнико, изпращаш я с очи-
че може би мечтата ти е съблазнила,
че я е галила с пера. И ти горчи.
Дали наистина се срещат
скъпоценният ти свиден блян
с онази рошава кокошка
или пък тромавия пеликан?
Дали ще можеш да я вкусиш,
да вдъхнеш от прозрачния й лъх?
Така си мислиш ти и точиш
настървения сатър.
Зад облаците перушина
вълшебен не лумти пожар.
Провесен над пращящата камина
припява гладния тиган.
Не му е отредено на човека
да вкуси от безплътната мечта.
А птицата окото щом нахрани
ще засити и глада.
© Blenika Halacheva Всички права запазени
По-добре кокошка, отколкото като при тях!...
Поздравявам те.