28 июн. 2009 г., 11:32

За метафорите... 

  Поэзия
620 0 7

Лисиците отдавна се отучиха

да се целуват със ловци по стръмното.

Мустаците им са провиснали

но не със дъх на лук,

а само вкиснало...

Житата се подпалиха

от случване.

Не отразяват слънцето по жътва -

(ако искат де).

Водата пий  от средния чучур,

тогава хваща

единствено пречистване.

Пилотите си имат екипаж,

но има ли пилот във самолета

след излитане?!

 

 Провокирано от http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=158413

 

п.п. Нищо лично към авторката!

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не ми харесва, знаеш, че винаги съм искрена. Отивам да видя и онова, от което си провокирана.
    П.П. Ходих, видях и мисля, че не промених мнението си. Съжалявам.
  • Какво правите тука? Поздравявате се. А че произведението не струва на кого да му пука.
  • Поздрав, Нелка!
    От една приятелка (другарите са други)!
  • но не със дъх на лук,
    а само вкиснало...

    За мен това е излишното...
    Крайностите винаги отблъскват...
    Златце, върни се в себе си...
    Прегръдка!
  • !!!
  • Новият смисъл е твой, Нели! Мустаци, дъх на лук, вкиснало...
    Звучи ми лично все пак, а?
  • Не е провокация Идеми...това е малко поизменен твой стиХ, с твои думи и изрази...
    Мда...навик им стана на хората да се ровят из чужди профили да се"провокират" и да създават занаятчийска литература
    Няма да изреждам имена, че са много обидчиви.
    Пък читателя не е простак...обича да му е хубаво
    Жалко много жалко...

    Заради по-горе написаното стиха не ми хареса,Нели, почти нищо твое няма в него!
Предложения
: ??:??