22 июн. 2007 г., 19:44

ЗА МОЯТА ЖЕНА 

  Поэзия
3887 1 16
Да веят ветрове и студ да има,
от пъзела на своята съдба
една частица топлина ще взема
и ще я дам - на моята жена!
Да пари жарко слънце на небето,
от чувствата - любов ще съградя
заслон за мойто най-красиво цвете,
заслон за мойта истинска жена.
Дори когато почне да окапва
побелялата ми от любов коса,
ще имам най-голямото богатство -
опората на моята жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??