Да веят ветрове и студ да има,
от пъзела на своята съдба
една частица топлина ще взема
и ще я дам - на моята жена!
Да пари жарко слънце на небето,
от чувствата - любов ще съградя
заслон за мойто най-красиво цвете,
заслон за мойта истинска жена.
Дори когато почне да окапва
побелялата ми от любов коса,
ще имам най-голямото богатство -
опората на моята жена!