И чувам пак пронизващия глас -
защо крещиш, кажи ми -
в злобата си ти си в захлас,
забравяш за другите, те са незабележими.
И викаш, викаш неуморно,
говорейки все същите неща,
че боли ме - това е безспорно,
но интересува ли те теб това?
Аз седях и молех се безпомощно,
бях сама и нямах ничия подкрепа,
молех се по детски, немощно,
да спреш да нараняваш, но ти бе проклета... ...