27 мар. 2008 г., 16:21

За нас... 

  Поэзия
822 0 19

Тичах след закъснели влакове 
и разпитвах за теб непознати,
а те сенчесто отминаваха
и изчезваха в тишината...


Тичах и питах...
тичах без дъх и посока,
търсих те в празни очи,
молитвено скитах,
скрила във себе си огъня... Още гори.


Само усещане някакво
за твоята близост
носеше надежди-остатъци,
ала ти все не идваше...


Тичах... и вятърът тичаше
в същата тази безсмислица...
Зная, че в нашто обичане
още дълго ще тичаме...

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??