27.03.2008 г., 16:21 ч.

За нас... 

  Поезия
820 0 19

Тичах след закъснели влакове 
и разпитвах за теб непознати,
а те сенчесто отминаваха
и изчезваха в тишината...


Тичах и питах...
тичах без дъх и посока,
търсих те в празни очи,
молитвено скитах,
скрила във себе си огъня... Още гори.


Само усещане някакво
за твоята близост
носеше надежди-остатъци,
ала ти все не идваше...


Тичах... и вятърът тичаше
в същата тази безсмислица...
Зная, че в нашто обичане
още дълго ще тичаме...

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??