27 июн. 2008 г., 14:15

За (не)забравата 

  Поэзия » Философская
511 0 15
Иззад лъжи и истини забравата пронича
и поразително във вид на древен жертвеник
бушува, само яростно със ветрения спазъм
не спазва ритуала на учтивост в своя замък.

А моят топъл глас е като люлка в своя устрем
и търси те в очи неподражаеми, със бяг и усет...
Догоних те, забрава, пак за мене да възкръснеш
и с аромат, листенце по листенце да разпръснеш.

Иззад опадали листенца и забрава скрита,
аз в ближния значителност и гордост ще открия,
стремеж да разбера света и неговата правда,
а съумея ли, аз вярата си няма да забравя!

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??