тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
27.06.2008 г., 14:15 ч.

За (не)забравата 

  Поезия » Философска
539 0 15
Иззад лъжи и истини забравата пронича
и поразително във вид на древен жертвеник
бушува, само яростно със ветрения спазъм
не спазва ритуала на учтивост в своя замък.

А моят топъл глас е като люлка в своя устрем
и търси те в очи неподражаеми, със бяг и усет...
Догоних те, забрава, пак за мене да възкръснеш
и с аромат, листенце по листенце да разпръснеш.

Иззад опадали листенца и забрава скрита,
аз в ближния значителност и гордост ще открия,
стремеж да разбера света и неговата правда,
а съумея ли, аз вярата си няма да забравя!

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??