За Нели!
Ех, приятелко тъй милна, далече беше дълго ти,
а моите мисли безутешни нямаше кой да смири.
Аз търсих те във хора нови, с които времето делях,
но те оставаха студени към моят безутешен страх.
В очите им аз търсих тебе, но слънце тъй и не видях,
ръцете пълни със надежда и вяра в мене, аз копнях.
Но беше празно, беше пусто, защото те не бяха теб
не им повярвах, че съм тази, която казваха ми те.
Защото хората тъй често спестяват истина, навред
и казват нещо за утеха, а аз познавам този жест.
Но ти приятелко безценна, аз вярвах в твоите очи ...