За Нели!
Ех, приятелко тъй милна, далече беше дълго ти,
а моите мисли безутешни нямаше кой да смири.
Аз търсих те във хора нови, с които времето делях,
но те оставаха студени към моят безутешен страх.
В очите им аз търсих тебе, но слънце тъй и не видях,
ръцете пълни със надежда и вяра в мене, аз копнях.
Но беше празно, беше пусто, защото те не бяха теб
не им повярвах, че съм тази, която казваха ми те.
Защото хората тъй често спестяват истина, навред
и казват нещо за утеха, а аз познавам този жест.
Но ти приятелко безценна, аз вярвах в твоите очи
които винаги със сила ми казваха „ще победиш“.
Макар и просто от слушалка и в снимка, в моето портмоне,
ти бе по-силна от лицата, които гледах всеки ден.
Защото знам, че щом съм с тебе съм истинска и със сърце,
което чувства твоята скромна душа на истински човек.
И знам, за моята победа заслуга имаш много ти,
ти беше тази дето гледа, на мен, със вярващи очи
Видя във мен ти победител още преди да победя
и беше моят строг учител, когато мислих да се спра.
Аз винаги ще съм до тебе дори и тялом надалеч,
защото твоята усмивка ме стопля в замъка от лед,
защото твоята прегръдка по-силна е дори от меч,
доброто вечно ще царува в сърцето ми, щом има теб!
Посветено на моята истинска приятелка Найле Уручова
© Боряна Todos los derechos reservados