23 мар. 2010 г., 14:08

За нищото и всичко 

  Поэзия
546 0 0
Когато Всичко свърши, ще останем всички в Нищото.
Когато дървото на живота се прекърши,
ще се молим да открием Вечното.
Понеже, неосъзнавайки, че ние сме Вечността,
ще бродим и ще търсим нечия следа.
А тя, следата, в себе си я носим, всеки Божи ден си я творим
и ако след Всичко стори ни се, че сме в Нищото,
трябва само себе си да виним.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Все права защищены

Предложения
: ??:??