Когато Всичко свърши, ще останем всички в Нищото.
Когато дървото на живота се прекърши,
ще се молим да открием Вечното.
Понеже, неосъзнавайки, че ние сме Вечността,
ще бродим и ще търсим нечия следа.
А тя, следата, в себе си я носим, всеки Божи ден си я творим
и ако след Всичко стори ни се, че сме в Нищото,
трябва само себе си да виним.