Навярно този стих не ще разбуди

най-искрени и топли чувства.

Навярно няма да потръпнеш влюбен,

четейки прокъсаните листи.

Но тъмните очи към мене ще надигнеш:

„Ах, как обичам всичко твое да чета!

И аз се чувствам с тебе свързан,

и аз във сънищата си по теб горя!”

А аз по детски ще ти се усмихна,

ще кажа, че го зная, че ти вярвам…

Но всъщност мислено ще се проклинам,

че осквернил си мъничкото ми останало.

Защо се вкопчваш в стари роли,

тъй, сякаш аз не го усещам ?

Не бих те съдила, ако признаеш -

от Суета по драсканиците възкликваш!

За тебе пиша. Да, признавам.

И поласкан се чувствай.

Аз не те виня.

Просто скоро ще забравя,

че била съм влюбена…