16 дек. 2006 г., 05:46
За онези зимни увлечения...
Снежно утро с ледена целувка
събужда ме за новия живот
и ласкаво в мене то се гушка...
От бяла нежност ражда се любов!
Рисува по стъклата то магии
от приказки за минали лета,
а заскрежени погледи свенливо крие,
приютено в диплите на зимната мъгла.
И нечия усмивка ме привлича,
и чувствам пулса на едно сърце,
отново съм способна да обичам
и да обгърна утрото с ръце.
Да го усетя как се гушка,
как кротко мърка сред снега!
И закачливо да го гоня, неразбрала,
че няма как да върна любовта...
Не мога да я спра да ме замайва,
да ме докосва с ледени ръце.
Тя пак ми носи своите зимни тайни...
сред снежни преспи - нови светове!
© Теодора Стефчева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Несравнима си! Поздравления!
-
Браво!!!
-
Отлично!!! Поздрави отново!!!
-
Браво!
-
Страхотна лирика! Браво!
Все пак ми се иска да ти предложа малка промяна заради ритъма.
"и ласкаво в мене то се гушка..."
"и ласкаво във мен се гушка..."
Мисля, че така е по-добре, но не си длъжна да се съобразиш с мнението ми. Поздрави и за двете стихотворения!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
