Снежно утро с ледена целувка събужда ме за новия живот и ласкаво в мене то се гушка... От бяла нежност ражда се любов! Рисува по стъклата то магии от приказки за минали лета, а заскрежени погледи свенливо крие, приютено в диплите на зимната мъгла. И нечия усмивка ме привлича, и чувствам пулса на едно сърце, отново съм способна да обичам и да обгърна утрото с ръце. Да го усетя как се гушка, как кротко мърка сред снега! И закачливо да го гоня, неразбрала, че няма как да върна любовта... Не мога да я спра да ме замайва, да ме докосва с ледени ръце. Тя пак ми носи своите зимни тайни... сред снежни преспи - нови светове!