Защо понякога се вглеждам аз във себе си
и виждам само мрака във нощта
и сякаш нямам нищо като чувства
и сякаш всичко е тъга...
Защо когато си мисля за теб
и душата ми се свива от тъга,
не иска да си спомни твоето лице,
защото пак в плач ще се облее тя...
Защо като погледна как вали дъжда
очите ми се насълзяват без да искам?
И спомена за теб прегръща ме сега
и здраво аз очите си притискам... ...