Защо понякога се вглеждам аз във себе си
и виждам само мрака във нощта
и сякаш нямам нищо като чувства
и сякаш всичко е тъга...
Защо когато си мисля за теб
и душата ми се свива от тъга,
не иска да си спомни твоето лице,
защото пак в плач ще се облее тя...
Защо като погледна как вали дъжда
очите ми се насълзяват без да искам?
И спомена за теб прегръща ме сега
и здраво аз очите си притискам...
Защо ли пак не мога да заспя?
Въртя се във леглото,а съня-
избягал пак от мен
и не искам аз за теб да мисля,
но как,когато аз го искам,
просто ти си вътре в мен...
© Елена Ангелова Всички права запазени
Поздрави за искрения и хубав стих!