Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
12 окт. 2007 г., 11:16

За последен път... 

  Поэзия
736 0 20

За последен път загризах тишината,
забих достатъчно дълбоко зъбите,
ще прокърви през вените вината,
в загладено от времето безръбие.



И пак ме гледат разни мигащи очи,
през стъклата на къщи без стрехи,
в инвалидна количка в ръката ми спи,
разголена истина - пребита, без дрехи.

                           

Разнищих слепотата си в зениците,
без угризения и с премерен замах -
за стръв я хвърлих на стръвниците,
с един залог и сигурното проиграх.


Преносих в утроба на болката рожбата
и пъпната връв от страх се развърза,
а сприхави думи раздират ми кожата,
на рамо с торбата от спомени бързам.

© Елица Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??