За последен път загризах тишината,
забих достатъчно дълбоко зъбите,
ще прокърви през вените вината,
в загладено от времето безръбие.
И пак ме гледат разни мигащи очи,
през стъклата на къщи без стрехи,
в инвалидна количка в ръката ми спи,
разголена истина - пребита, без дрехи.
Разнищих слепотата си в зениците,
без угризения и с премерен замах -
за стръв я хвърлих на стръвниците,
с един залог и сигурното проиграх. ...