За последно
Отнасям ви със себе си във моя дом уютен,
мечти разбити на парчета, несбъднати копнежи,
отдавах се на каузи чужди, като към собствени,
но пак оставам сам със мислите и себе си.
Оставям ви, почивайте във мир, недостижими цели,
не ще да бъде ден тържествен, рицарски медал,
загробвам ви дълбоко, а за мен печална чест е
да бъде някой друг ваш личен господар.
Оставям ви, за мен е тъжно, че напускам,
неистово желаех и обичах своя пост,
какъв е смисъла, когато вече късно е, ...