За последно

Отнасям ви със себе си във моя дом уютен,

мечти разбити на парчета, несбъднати копнежи,

отдавах се на каузи чужди, като към собствени,

но пак оставам сам със мислите и себе си.

Оставям ви, почивайте във мир, недостижими цели,

не ще да бъде ден тържествен, рицарски медал,

загробвам ви дълбоко, а за мен печална чест е

да бъде някой друг ваш личен господар.

Оставям ви, за мен е тъжно, че напускам,

неистово желаех и обичах своя пост,

какъв е смисъла, когато вече късно е,

да бъдеш господар или пък техен верен роб?

Оставям мили вечни спомени в сърцето си,

усмивки, радости и мигове на веселба,

дори и най-голямото богатство аз спечелих,

открих най-милата жена в света на любовта.

Мартин

23.10.2007