Беше в стаята - студена, тиха,
готвеше се да вечеря сам.
Стъпките на някой се протриха,
но не се притече никой - беше сам.
Стената запечата образа едва
на молещата, тръпнеща ръка.
Но никой след това не я съзря,
не я попита никой - тя била стена.
Не е виновен клетникът въобще,
или убиецът, изтръгнал му сърцето.
Дори да бяга вече, накъде?!
Като петно го цапа досието. ...