Когато дойде утре, ще остана няма,
за да имам въздух, в който да отлея словата си.
И да мога после, когато дотрябва,
да изкажа онова, което дави душата ми.
Но не мога днес да стоя сякаш приспивно
и да гледам слънцето в сляпа суета.
Проектирам образи, без да съм идеалистична,
рисувам себе си извън рамката на света.
И утре, ако е нужно, мога да извикам,
че не искам да тръгваш, да ме оставяш сама.
На ръба ни е тясно, но продължаваме да се движим,
небето над нас е, гласовете ни - в пропастта.