Когато дойде утре, ще остана няма,

за да имам въздух, в който да отлея словата си.

И да мога после, когато дотрябва,

да изкажа онова, което дави душата ми.

Но не мога днес да стоя сякаш приспивно

и да гледам слънцето в сляпа суета.

Проектирам образи, без да съм идеалистична,

рисувам себе си извън рамката на света.

И утре, ако е нужно, мога да извикам,

че не искам да тръгваш, да ме оставяш сама.

На ръба ни е тясно, но продължаваме да се движим,

небето над нас е, гласовете ни - в пропастта.