Чета си Библията от зарана.
И виждам, че и аз съм греховит.
И в мен надежда вече не остана-
пред съвестта си скрита съм разкрит!
Света за мен илюзия остана,
като една измислена мечта...
Със грижи ставам вечно от зарана,
и цял ден, до нощта си я влеча.
Със мене ходи моята тревога,
не ме напуща нито ден ни нощ.
Такъв съм аз и иначе не мога,
и като другите и аз съм лош! ...