Чета си Библията от зарана.
И виждам, че и аз съм греховит.
И в мен надежда вече не остана-
пред съвестта си скрита съм разкрит!
Света за мен илюзия остана,
като една измислена мечта...
Със грижи ставам вечно от зарана,
и цял ден, до нощта си я влеча.
Със мене ходи моята тревога,
не ме напуща нито ден ни нощ.
Такъв съм аз и иначе не мога,
и като другите и аз съм лош!
Дойдох и аз с претенции големи
към себе си и другите край мен...
И винаги решавах теореми,
не винаги от слънце озарен.
Макар, че туй до днес ме изхабява,
и аз от туй съм вече уморен...
Но иначе това наслада дава,
и затова все още съм му фен!
Но кръвното ми удря по тавана,
за туй защото все съм притеснен!
До край такъв изглежда ще остана,
проклятието си остава в мен!
01.11.2000г. гр.София
© Христо Славов Всички права запазени