28 мар. 2010 г., 20:26

За странностите на поета 

  Поэзия » Философская
483 0 2

Все в дъждовно време ми се пише!
Дали с причина, или безпричинно...
Душата ми от стиховете диша
и само в тях се чувствам силна.

Дъждовно, мрачно, а сърцето грее!
Ей такава съм си, малко странна...
И силен вятър във очите ми да вее,
пак ще ми е все така приятно.

И пак ще ми се пишат стихове,
и пак ще пиша смях и сълзи.
Дори когато ми е тихо,
тишината ще превръщам в музика!

И всеки тон със дума ще изписвам,
и всяка дума ще изпея,
докато копнея, смея се и дишам,
докато усещам, че живея!

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ние можем най-добре да те разберем!
  • От мрачните мисли и за мъката се раждат много по-красиви стихове,отколкото ако пишеш за радостта от любовта примерно...Прекрасен стих
Предложения
: ??:??