За странностите на поета

28.03.2010 г., 20:26 ч.

Поезия » Философска

475 0 2

Все в дъждовно време ми се пише!
Дали с причина, или безпричинно...
Душата ми от стиховете диша
и само в тях се чувствам силна.

Дъждовно, мрачно, а сърцето грее!
Ей такава съм си, малко странна...
И силен вятър във очите ми да вее,
пак ще ми е все така приятно.

И пак ще ми се пишат стихове,
и пак ще пиша смях и сълзи.
Дори когато ми е тихо,
тишината ще превръщам в музика!

И всеки тон със дума ще изписвам,
и всяка дума ще изпея,
докато копнея, смея се и дишам,
докато усещам, че живея!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

petinka67 (Петя Кръстева)

2010-03-29T05:46:55+03:00

Ние можем най-добре да те разберем!
bori1478 (Боряна Иванова)

2010-03-28T20:28:04+03:00

От мрачните мисли и за мъката се раждат много по-красиви стихове,отколкото ако пишеш за радостта от любовта примерно...Прекрасен стих