oksimoron (Христов)
25 2927
6 нояб. 2012 г., 11:44

За стъпките и думите 

  Поэзия » Другая
1778 1 40

 

Стъпките си пазя

към детските тояжки,

които чупех  на дуели

и като тях по мъничко умирах,

понеже остаря и клонът,

младостта на който си подпирах.

Пазя стъпките в пръстта

(не знам дали е редно)

над единствения брод,

по който изпращах си другарите.

Имам остри колене

да ги търся за последно,

както се търси другият живот -

зад огледалата и олтарите.

Вода заспива в стъпките ни общи,

а думите отдавна се търкалят на брега -

камъчета в ръцете на деца,

които дълго ще ни целят още,

и кръгове ще давят нашите лица.

Като в някой филм за глухи, по чудо оцелял,

стъпките са празни, когато думите ги няма.

По тях да ни открият бях си обещал,

а без думи Земята става още по-голяма.

 

 

© Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Думите като пространство...
  • Вода заспива в стъпките ни общи! Велико е, Чо!
  • Благодаря ви!
  • благодаря за стиха. върнах се да прочета...
  • Оригинален стил.Вече си ми любимец.
  • Ти истински ли си?! Ако си истински... в България се е родил поет.
  • Покланям се на стихът ти златен,скъпоценен камък,съкровище.
    Възхитен съм от мислите и думите ти.
    Незабравим миг.
  • Яна, Минка, Даниела - благодаря и на Вас!
  • "без думи Земята става още по-голяма."...!!!
  • За стъпките и думите!

    Прекрасно, елегантно, мъдро!
    Поздравления!
  • Страхотно! Впечатлена съм (за пореден път)!
  • Ачо, Евелина, Ели - благодаря и на Вас!
  • Определено Чо винаги казвам че ,,светът е малък'', но ако липсват стъпките и думите в действителност всичко останало ще придобие огромни размери. Споделям и те разбирам... Поздрав сърдечен!
  • !!!
  • Тъжба по думите.
    Тъжно е...
  • Светла, Радка, Рали - благодаря Ви за топлите думи!
  • Пишеш прекрасно и оригинално ( и до сега си беше така) ! Разбирам те много добре, пожелавам ти успех
  • Имам желание и аз да направя нещо подобно...
    Много харесах стихотворението, Чо!
  • Маги, ти ще си първата, която ще я получи!
  • Не трябваше, Чо!
    Стиховете ти бяха много хубави.
    Честно!
    Всеки път, когато четях някой от тях, имах чувството, че съм Алиса в Страната на чудесата.
    Аз за огън от стихове говорех, но май ти драсна клечката ...
    Успех ти желая!
  • защо ли не се учудвам...
    тук... хубавото все боде нечии очи...
    но ще очаквам книжка..
    Бъди...
  • Ново начало, Маги! Онези старите бодяха нечии очи...
    Кофти история!
    Благодаря на теб, на Славяна и на Кланабез!
  • хубаво...
    но къде са другите ти стихове...
    и думите ти ги няма.... а аз дори и книжка
    си пожелах...
  • Обичам кръстословиците и благодарение на тази си любов, стихотворението явно се е превърнало в енигма, по точно в главоблъсканица. Да си призная, не исках до такава степен да затрудня читателите. Пепър, анализът на Цвети напълно се покрива с идеята ми, с това, "какво е искал да каже автора",аджеба! Цвети, благодаря ти още веднъж, този път за много точното "разконспириране" смисъла на текста! Но, като цяло бих могъл да опростя това мое хрумване и донякъде съм съгласен и с коментара на Пепър.
    Благодаря и на Алина!
  • Интересно ми е,Окси.
    Привет!
  • Че е изчанчено - изчанчено е, ама то това му е интересното - че като читател ме накара да прочета внимателно твоя словесен ребус и да се замисля Пуснах фантазията си за пътеводител сред дебрите на оксимороновската ти символика. Тя ми подсказва, че стъпките са обединителната брънка в тези редове. "Стъпките" са наситени с много символика - спомените за отминалото детство и юношество, приятелите от тези години... Те се заличават с годините - "Вода заспива в стъпките ни общи", със загубите на приятелствата - "стъпките са празни, когато думите ги няма", но лирическият се опитва да ги опази ("Имам остри колене да ги търся за последно", защото те го пазят от самотата - "без думи Земята става още по-голяма"... Накратко, Чо - развихрих я тази моя фантазия на блондинка, че и анализче в този стил спретнах, пък ако е било в грешна посока - извинявай, друже - блонди съм, пък и поезията се възприема според сензитивността на възприятията, не с преразказване Кратичко казано - хареса ми, че познатата тема е поднесена по нетривиален начин
  • Обичам текстове, които ме карат да мисля, а не са сдъвкани и изплюти. За съжаление обаче, този ми е сложен за разбиране.
    Явно не умея да чета между редовете и затова не успявам да вникна в написаното. А така ми се иска.
  • Цвети, това че съм се обърнал по този начин към Джак, не означава, че той по някакъв начин ме е впечатлил! Напротив, намеквам му, че моето донякъде се доближава по трудно възприемане до неговите. Абе, написал съм го доста изчанчено, казано с думи прости.
    Благодаря на теб и на Далия!
  • Хубаво свободно стихотворение. Хареса ми психологизма и поетичния начин на отразяване на философските размисли на автора. Изрази като "стъпките са празни, когато думите ги няма" са образни и красноречиви... Иначе - от Паисий насам всички повече или по-малко преписват, редът е просто авторът да отбележи от кого се е вдъхновил
  • Текстът е като умело съшит от неслучайно намерени частици от......Много ми хареса!Поздрави!
  • Трябва и Румен.А Румен чака аплодисменти!Не се живее в нуждите на аплауз... Джак
  • Напомня ти за някои от твоите текстове, нали Джак?! Поздравче, трябва да има и критика!
  • Текстът е като неумело съшит от случайно намерени частици от трупове на някаква несамостойна антология на думите произволности.Лирично казано. Джак
  • Благодаря Ви!
  • Поетичен сюрреализъм...
    Пикасо с четка от думи!
    Поздрав!
  • Щом още пазиш стъпките ..., макар и празни, те думите ще дойдат, не го мисли ...
    Пиша малко несвързано ..., но трудно се коментират твои произведения ...
  • Напълно си обяснявам защо...стиха ти много ми хареса!
  • Думите,те са нещото което убива самотата и с тях светът е с друго звучене, та макар и замръзнало в стъпките.Поздрав за дълбокия смисъл на стихът ти.
  • Поздрав!
Предложения
: ??:??