6 nov 2012, 11:44

За стъпките и думите 

  Poesía » Otra
1856 1 40
Стъпките си пазя
към детските тояжки,
които чупех на дуели
и като тях по мъничко умирах,
понеже остаря и клонът,
младостта на който си подпирах.
Пазя стъпките в пръстта
(не знам дали е редно)
над единствения брод,
по който изпращах си другарите.
Имам остри колене
да ги търся за последно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??