Ще изкрещя на вятъра,
да спре да ме гони от пътя,
когато тичам към теб.
Ще се отскубна от храстите,
които със злоба ме дърпат,
прострели към мене ръце.
Ще се преборя и с делника,
дето властно се мъчи
за себе си да ме обсеби.
Няма да съм невеста
в царството вълче,
със сатанински обреди!
До теб ще достигна
дори през огън и лед,
през скали и пустини,
на пръсти ще се повдигна,
да чуя след векове,
че шепнеш моето име.
© Вяра Все права защищены
да спре да ме гони от пътя,
когато тичам към теб.
Прекрасен стих!