Ще изкрещя на вятъра,
да спре да ме гони от пътя,
когато тичам към теб.
Ще се отскубна от храстите,
които със злоба ме дърпат,
прострели към мене ръце.
Ще се преборя и с делника,
дето властно се мъчи
за себе си да ме обсеби.
Няма да съм невеста
в царството вълче,
със сатанински обреди!
До теб ще достигна
дори през огън и лед,
през скали и пустини,
на пръсти ще се повдигна,
да чуя след векове,
че шепнеш моето име.
© Вяра Todos los derechos reservados
да спре да ме гони от пътя,
когато тичам към теб.
Прекрасен стих!