19 дек. 2008 г., 16:35

За теб 

  Поэзия » Другая
1136 0 3

Изстрадана любов и разпиляно щастие...

Копнежът е угаснал...

Сълзите се търкулнаха по склона -

ненужни, чужди са за този свят.

Очите са останали без пламък,

ръцете са студени - хлад струй от тях.

Пълзи, обхваща цялото ми тяло.

Пронизващ лед е твоето мълчание.

Сърцето е заключено във пясъчен часовник.

След всеки удар се отронва песъчинка.

Отмерила  изгубеното време.

Загубила съм се в безкрайната пустиня.

Обходих я с нозете боси,

прерових я със търсещи ръце.

Но не открих следи от теб да

има и своите изгубих в този ад.

Оазис от мечти и от очаквания

така далечни са като мираж...

© Веселина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??