19.12.2008 г., 16:35 ч.

За теб 

  Поезия » Друга
1105 0 3

Изстрадана любов и разпиляно щастие...

Копнежът е угаснал...

Сълзите се търкулнаха по склона -

ненужни, чужди са за този свят.

Очите са останали без пламък,

ръцете са студени - хлад струй от тях.

Пълзи, обхваща цялото ми тяло.

Пронизващ лед е твоето мълчание.

Сърцето е заключено във пясъчен часовник.

След всеки удар се отронва песъчинка.

Отмерила  изгубеното време.

Загубила съм се в безкрайната пустиня.

Обходих я с нозете боси,

прерових я със търсещи ръце.

Но не открих следи от теб да

има и своите изгубих в този ад.

Оазис от мечти и от очаквания

така далечни са като мираж...

© Веселина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??