И сякаш бързайки към теб забравих,
че аз вече не мога да обичам,
че някъде далеч оставих
това, което любов наричам!
И гледам очите ти зелени,
напомнят ми за свобода,
за безкрайните поля зелени,
за нежна красота.
И мислите към теб са вече.
И сънищата са за теб,
но страхът в мен не е далече,
че може да не съм за теб!
Аз лесно се влюбвам да знаеш.
И още по-лесно си тръгвам,
и никога няма да узнаеш,
когато за тебе страдам.
Сълзите мога да крия,
усмивката винаги е на лицето.
Дали обаче мога да изтрия,
спомените от сърцето...?!
А ти идваш плавно в живота ми,
започва нещо красиво.
Забравям всички предишни
и някак се чувствам щастливо...
© Десислава Все права защищены