И сякаш бързайки към теб забравих,

че аз вече не мога да обичам,

че някъде далеч оставих

това, което любов наричам!

И гледам очите ти зелени,

напомнят ми за свобода,

за безкрайните поля зелени,

за нежна красота.

И мислите към теб са вече.

И сънищата са за теб,

но страхът в мен не е далече,

че може да не съм за теб!

Аз лесно се влюбвам да знаеш.

И още по-лесно си тръгвам,

и никога няма да узнаеш,

когато за тебе страдам.

Сълзите мога да крия,

усмивката винаги е на лицето.

Дали обаче мога да изтрия,

спомените от сърцето...?!

А ти идваш плавно в живота ми,

започва нещо красиво.

Забравям всички предишни

и някак се чувствам щастливо...