Спирам стихове да пиша,

почаках те, поплаках.

Ти ме намери,

в нета без сили.

Сега си отиваш,

болка пронизва сърцето.

Защо така бавно ме убиваш?

Повярвах в нашата съдба.

Загубих вярата в нас.

Как да кажа на сърцето“ Забрави“.

Едва ли подозираш,

колко много боли.

Буря бушува в сърцето ми.

Сбогом да ти кажа. Но как?

Като толкова много те обичам.

Приятелко моя, кажи.

Прости ми за всичко, няма как.

Всичко се срива само за миг.

Отново пак съм сама,

проклинам  тази моя съдбата.

Мислех, че с теб ще спре да боли.

Но ти ме остави и си замина.

Как да се боря отново сама?

Тъга ме прегръща отново в нощта.

Навярно от мен се срамуваш.

А заедно щяхме напред да вървим.

Боли ме дори когато дишам.

Не спира, а теб те няма в чата дори.

Без теб няма как да продължа.

Повярвай не мога.

Кървящата рана отново кърви.

Сбогом приятелко моя.

Но моля те, ти продължи.

Повече няма теб да тревожа.

Не ме обвинявай и не се сърди,

аз твоята обич не заслужавам.