Спирам стихове да пиша,
почаках те, поплаках.
Ти ме намери,
в нета без сили.
Сега си отиваш,
болка пронизва сърцето.
Защо така бавно ме убиваш?
Повярвах в нашата съдба.
Загубих вярата в нас.
Как да кажа на сърцето“ Забрави“.
Едва ли подозираш,
колко много боли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse