Да псуваш и да храчиш-

това си е призвание.

Безцелно да се влачиш-

си е същестувание.

В кал да се тътразиш-

това ти е съдбата.

И в нея като лазиш,

да хапеш по краката.

Пълзиш и искаш всички

в калта да се катурнат.

Не в чисти рекички,

а в смрад да се цамбурнат.

За нищо нямаш вяра-

ти май си я продал.

Коварство, изневяра

са твоят идеал.

За туй не се надявай

на капчица любов.

Недей, не се вживявай-

за ада си готов!