Да псуваш и да храчиш-
това си е призвание.
Безцелно да се влачиш-
си е същестувание.
В кал да се тътразиш-
това ти е съдбата.
И в нея като лазиш,
да хапеш по краката.
Пълзиш и искаш всички
в калта да се катурнат.
Не в чисти рекички,
а в смрад да се цамбурнат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.