бих направила и невъзможното да си щастлив.

Ти знаеш ли, че оцветяваш мойта сивота,

за мене няма от тебе по-красив.

Прости ми ти, че рядко казвам ти „Обичам те”,

но думите са с евтина цена.

Аз ти казвам всеки ден хилядократно „Обичам те”,

с усмивки, целувки и дела.

Прости, любов, за всяка обида моя,

ранила дълбоко сърцето, душата ти.

И знай, аз после изкупвам я,

с болка и мъка тя дълго живее в душата ми.

За теб, любов, в морето надълбоко ще се гмурна,

ще ти донеса аз най-красивия му дар.

И нека той за мен да ти напомня,

и пали в сърцето ти угаснал пожар.

За теб, любов, ще прекося пустинята,

от оазис вода ще ти донеса.

Да утоли таената във тебе жажда

и огън от любов да ти поражда.

За теб, любов, в небето ще политна

и облак ще ти донеса красив.

Да спиш на него и да те гледам,

и в сънищата си да си божествено щастлив.

Прости, любов, че толкоз силна ми е обичта,

че бих се разделила с мойта доброта.

За да усетиш колко е красива любовта

и да те накарам да летиш от щастие с лекота.

Но те обичам и те искам, докато ме има на света!

25.03.2008 Надежда