бих направила и невъзможното да си щастлив.
Ти знаеш ли, че оцветяваш мойта сивота,
за мене няма от тебе по-красив.
Прости ми ти, че рядко казвам ти „Обичам те”,
но думите са с евтина цена.
Аз ти казвам всеки ден хилядократно „Обичам те”,
с усмивки, целувки и дела.
Прости, любов, за всяка обида моя,
ранила дълбоко сърцето, душата ти.
И знай, аз после изкупвам я,
с болка и мъка тя дълго живее в душата ми.
За теб, любов, в морето надълбоко ще се гмурна,
ще ти донеса аз най-красивия му дар.
И нека той за мен да ти напомня,
и пали в сърцето ти угаснал пожар.
За теб, любов, ще прекося пустинята,
от оазис вода ще ти донеса.
Да утоли таената във тебе жажда
и огън от любов да ти поражда.
За теб, любов, в небето ще политна
и облак ще ти донеса красив.
Да спиш на него и да те гледам,
и в сънищата си да си божествено щастлив.
Прости, любов, че толкоз силна ми е обичта,
че бих се разделила с мойта доброта.
За да усетиш колко е красива любовта
и да те накарам да летиш от щастие с лекота.
Но те обичам и те искам, докато ме има на света!
25.03.2008 Надежда
© Надежда Петкова Всички права запазени
Поздрави за чудесния стих!