Едва ли някой някога тук за нас ще си спомня,
когато вече няма да ни има на света.
Що ли? Щом виждаме самите, колчем си припомним,
че ни живот премина във заблуди – суета.
Безславно ще изтлее в гроба тленното ни тяло,
прахта ни ще се слее със на дедите ни прахта
и безпристрастно, времето ще отброява вяло
на нашата забрава дните чак до вечността.
Че ний, бедняците, кои сме, та да ни зачитат?
Виж паралия да си някак иначе звучи,
ти имаш тежест, чест дори и всички те почитат,
с пари при нужда можеш правосъдие да купиш ...