dolly (Доли)
583 5254
6 мая 2007 г., 18:54

За утре 

  Поэзия
700 0 12

За утре

 

Като хляб прегорял,

като старо сметало,

като прашен клавиш

на забравен роял,

отчуждено лежи,

разпилян и ненужен,

избелелият стих

на копнеж преболял.

 

И по малкия лист –

изтъняла черупка,

разпознавам едва

онемели слова,

приютили сълза,

отеснели от чувства,

от внезапен порой

неразбрана следа.

 

Като връх на лоза,

като дива череша,

като извор и песен,

пожелали безкрай,

оцеляват във мен,

не на листа опушен,

непокорният миг

и безумният бяг...

© Доли Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Като връх на лоза,
    като дива череша,
    като извор и песен,
    пожелали безкрай,
    оцеляват във мен,
    не на листа опушен,
    непокорният миг
    и безумният бяг..."

    И в мен...
  • Страхотен стих, страхотен ритъм!Браво, Доли!!!
  • Много ви благодаря за хубавите думи
  • Стиха ти е прекрасен Доли,
    лее се като пълноводна вода.

    Поздрав и усмивка.
  • Поздравления Доли!
    Много е хубаво!
  • Много хубаво!
  • Браво, Доли!
    Страхотен е!
  • Христо, Галя, Петя, Дими - много ви благодаря
  • Страхотно е, Доли, и като ритъм, и като образи, и като чувство, прекрасен стих!
  • Аплодисменти!!!
    Невероятен стих!
    Гуш*
  • Поздрав мила,за чудесния стих!
  • "И по малкия лист –
    изтъняла черупка,
    разпознавам едва
    онемели слова,
    приютили сълза,
    отеснели от чувства,
    от внезапен порой
    неразбрана следа."

    Прекрасен стих, Доли!!! Поздрави!!!

Предложения
: ??:??