За утре
Като хляб прегорял,
като старо сметало,
като прашен клавиш
на забравен роял,
отчуждено лежи,
разпилян и ненужен,
избелелият стих
на копнеж преболял.
И по малкия лист –
изтъняла черупка,
разпознавам едва ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация