valiordanov (Валентин Йорданов)
1830 1469
13 сент. 2007 г., 20:40

ЗА ВОЛОДЯ ВИСОЦКИ 

  Поэзия
5.0 / 15
743 0 20
Той знаеше как пее тишината,
високо как орлите си гнездят.
С гърдите как се спира буен вятър...
Той знаеше, че е следа във тоя свят.
Не пееше, а като лъв ревеше -
заключен, непознаващ свобода.
Със смисъла на думите дереше
и на дуел той предизвикваше смъртта.
Задавени, мечтите, от тревога
той с алкохол заливаше обилно,
а погледа му, парещ като огън
се впиваше и пареше до синьо... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
  • СилвияРанкова (Силвия Ранкова) Пазителят на златното ключе
    Пазителят на златното ключе
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Ночью морозной Луна засветила
    Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Стих
    Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Сенилга (Сенилга) Трофеят
    Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »